Шефилд парк
Първо въведение: Имало едно време, някъде далеече в северна Англия и много близо до Шотландия, едно миниатюрно селце – Kirkharle, само от няколко къщички. И един ден, в началото на 18 век, в една от тях, тази на семейство Браун, се родило момченце. Гордият баща, както всеки баща, искал синът му да бъде здрав, силен, умен и смел. И му дал съответното име: Ланселот*. Точно така, като прочутия рицар на крал Артур.
Малкият Ланселотчо растял наистина здрав и умен, даже завършил началното училище в съседното маалко по-голямо село.
Обаче после, само 16-годишен, Ланселот си грабнал торбичката и тръгнал на юг. Полека-лека, та в Бостън. Английският Бостън, не американският – да си търси късмета. И намерил… Бриджит – малка мома-англичанка 🙂 Амурчето ги нанизало на стреличката си и хоп, без много да му мислят, се оженилии…
И?… Ееми, нататък приказката млъква. То, нали, всички приказки свършват със сватбата… щото после вече нЕма приказка – нЕма що да се лъжем 😉
Но пък историята твърди, че Ланселот Браун точно някъде по него време се главил помощник-градинар в едно имение. После станал градинар в друго, в трето. Упорито работил и учил този занаят, и с течение на времето все повече задобрявал и ставало ясно, че на това момче тая работа не само му идва отръки, а и „отвътре“. Човекът имал не само око за красотата, но и акъл, и талант за пресъздаването й. А с течение на времето създал и свой, нов стил в оформянето на паркове и градини, и по тази причина станал изключително търсен от богатите и аристократични семейства с големи поземлени имоти. Скоро всички започнали да го наричат Кейпъбилити Браун, т.е. Талантливият Браун /или Способният Браун/. На английски: Capability Brown. И точно с това име той останал навеки в историята.
По неговия или подобен на неговия начин, днес са оформени и всички прекрасни „английски градини“ в известните парковете в Европа.
Ето няколко примера – снимките се отварят в нов прозорец и в цял размер като се кликва върху тях:
Второ въведение: Пак по онова време, през 1779 година в графство Съсекс лорд Шефилд възложил на арх. Джеймс Уайът да преустрои селската му къща в имението Шефилд парк, съобразно модния по онова време неоготически стил. За парка, обаче, специално поканил Кейпъбилити Браун.
Мистър „Талант“ се заел с ентусиазъм за проекта и скоро резултатът от фантазията и усилията на този по-скоро самоук ландшафтен архитект се разпрострял на 120 акра като една динамична композиция от езера, малки морави, алеи и пътеки, дървета и храсти. Растителността била уникално подбрана комбинация от местни и екзотични видове, които, и днес също, внимателно се отглеждат и пазят, а някои дървета вече са на почтена няколко вековна възраст. Из парка има голямо количество рододендрони, в езерата цъфтят водни лилии, но и „за малко разкош“ тук се намира и голямата Британска национална колекция от азалии.
Обилно нацъфтелите рододендрони и азалии в началото на лятото изпълват парка с прекрасна пъстрота, но безподобните есенни багри на Шефилд парк са просто зашеметяващи!
През всеки годишен сезон една разходка в този очарователен парк носи огромна доза красота за сетивата и пълен релакс на душата. През есента, обаче, тази разходка сред пищното великолепие от багри е едно приказно, невероятно и абсолютно незабравимо преживяване.
Хайде, край на въведенията, да си дойдем на думата: Избираме си един хубав октомврийски ден и тръгваме да напълним душите си с цвят и красота 🙂
А на когото тази разходка му е малко, има и друга, ей ТУК
* Името Ланселот на старокелтски език означава „подобен на Бога“
Благодаря и на двама ви 🙂 Честита баба Марта!
Ей,отново си на висота както винаги впрочем. Мерси много за чудния разказ-приказка, а и супер са снимките, браво! Бе както винаги трепеш направо iaia, голям кеф да чете човек нещо от тебе- удоволствие е!
Честита баба Марта, и да си жива и здрава и принцеската с червените чорапки също ;).
Така хубаво умееш да размечтаваш хората дамусеневиди! Благодаря за чудната разходка.