Малките градчета на Бавария: Фрайзинг

– Фрайзинг ли?! – възкликва нашата нова позната – Фрайзинг, дето е летището на Мюнхен? Ами аз кацам там, когато си идвам от България… Че какво има във Фрайзинг, защо ходихте точно там? /Изненадващо се засякохме с друг българин, т.е. тази дама, в едно мънинко и запокитено сред Алпите, напълно непознато ни дотогава дори и като име, градче. За него, обаче, евентуално друг път – муза си требе за всеки разказ 😉 / 

Та, значи, като пътувахме към Ландсхут и по едно време влакът спря на гара Фрайзинг. Зяпам си разсеяно през джама и: Я! Гледам – точно насреща ми, сред зеленината на хълма над гарата, се белее едно голямо строение, малко като замък. С кули, изобщо както си се полага 🙂
И както се чудя що ли е наистина то, изведнъж ми „светна“ и обявих: Оо, после ще дойдем тук!
Защо ли?… Ами, ей го къде се крие жокера  😉

И така, имало едно време…
Преди повече от хиляда години, а по-точно през 7-8 век след Христа, в Шатр (днес във Франция, но по онова време е бил в пределите на Франкската империя), един ден се родило малко сладко момченце, което нарекли Валдегизо. Но много скоро след това баща му загинал и майка му Корбиниана го прекръстила на себе си. И повече нищо не се знае за детството му. Но се знае, че човекът бил много добродетелен и боголюбив, а по-късно и даже живял 14 години като отшелник, след което решил да отиде до Рим на поклонение. Естествено пеша, а едно магаренце (някои източници споменават за кон) му носело багажа.
Но май и още една причина го била подтикнала за този нелек път – херцог Гримвалд Баварски поискал да се ожени за вдовицата на брат му, а Корбиниан хич не бил съгласен с това, смятал, че ще има някакво кръвосмешение… хм..??
Да, ама папа Григорий II пък бил съгласен, и без много да се чуди, на бърза ръка посветил в сан благочестивия Корбиниан и го изстрелял към Бавария. Че вдовица ли да си остане още хубавата жена, щот’ деверът й не я давал на дука? Нека сега да види, че и в Бавария живеят хора, пък и щом толкова му е зор – ето, да са му под око така! 😉 Дарили Корбиниан и с един кон, за да пътува по-комфортно. Натоварил се нашият човек и потеглил. Направлението му било към едно светилище на планината Фрайзинг в Бавария.
Това било в началото на 720-те години и малко по-късно, през 724г. Корбиниан издигнал бенедиктински манастир и училище на това място. След смъртта му трябвало другият му брат, Еремберт, да ръководи манастира и училището, а още малко по-късно, през 738 година Св. Бонифаций (който е роден в Англия и кръстен Уинфрид) и наричан още „Апостол на германците“, обединява християнската църква в Бавария, а Еремберт е избран за първият епископ на Фрайзинг. Впоследствие манастирът става епископската Резиденция Фригизинга /Но да не се бърка с крепостта Фризинга, която е в Италия/.  Т.е. онова, дето от влака ми заприлича на замък, е въпросната Резиденция.
А Корбиниан впоследствие е канонизиран за светец. Явно е имал необходимите заслуги.

Обаче, символът на днешния град Фрайзинг е мечка. Из целия град по улици, площади и кръстовища, а дори и на най-неочаквани места, се срещат статуи на мечки – синя мечка, червена мечка, розова, жълта, шарена, зелена, на звездички, на карета, с кухненска престилка и черпак, с боксови ръкавици, във футболен екип, мечка с мечета, танцуваща мечка…
Защо така? Ами, легендата разказва, че когато Св. Корбиниан отивал на поклонението в Рим, веднъж в една гора, където той пренощувал, една баба меца му нападнала горкото магаре, докато той бил мръднал по-натам… да си търси.. ъъ… нещо… тоалетна може би? 🙂 Е, Корбиниан нито си изкарал акъла като видял какво е станало, нито се юрнал да трепе мечката. И сигурно още тогава си е имал „светецшески“ таланти, понеже като рекъл на мечката, че сега, за назидание, тя ще му носи багажа до Вечния град, и тя кандисала, моля ви се!.. Натоварил я и туп-туп-туп, полека-лека, след някой-друг ден стигнали до портите на папата. Там й махнал за сбогом: „Addio, carissima, мецана миа!“ 🙂 и баба меца с тъжни очи и натежала стъпка се затътрила обратно към гъстите гори апенински.
Броени дни по-късно Корбиниан се понесъл по Виа Романо към Алпите и Бавария, а пристигайки във Фрайзинг, направил ново чудо – донесъл пролетта! Та, от онова време насетне, че и днес, баба меца гордо се кипри на герба и из улиците на Фрайзинг 🙂
Такива ми ти работи чудни. Чудя се, някой ден децата и внуците ни ще имат ли и свои си легенди за разказване на поколенията си? Интернетът ще успее ли да „роди“ нещо ценно или е просто бавно действаща скрита дрога/отрова/ за душата?
Ама има и друга версия за мечката. Тя е, така да се каже, символна, и според нея мечката, опитомена от Божията благодат, е самият епископ на Фрайзинг, а товара, който носела, е всъщност неговата епархия. Съответно, подчинението на мечката може да се тълкува и като един вид „опитомяване“ и „култивиране“ на езичеството на германските племена от християнството, и в резултат – развиване на християнството и полагане на основите на една велика цивилизация на Бавария.
Аз не знам какво точно трябва да означава този израз „велика цивилизация на Бавария“, но със сигурност знам, че Бавария днес е едно прекрасно, направо вълшебно място с удивителни природни красоти, живописни градове и приказни малки градчета, замъци, безброй исторически паметници и уникална култура.

И няколко гледки от Фрайзинг: