Малките градчета на Тоскана (2)

Първа част  >>>  тук

Оказа се, че постът ми за малките градчета на Тоскана предизвика неочакван от мен интерес – не само от страна на моите познати, а и от доста читатели, съдейки по статистиката за посещаемостта и четенето на конкретната ми публикация.
Естествено, че това ме радва и затова оставям за малко „Пингите в Словения“ /нека втасват 😉 / и  мисля днес да „почерпя“ с още едно очарователно тосканско градче.

Черталдо 

Само на 10 км на север от Сан Джиминяно, сред ниските заоблени хълмове на Тоскана се е настанил малкият град Черталдо. Сан Джиминяно не ви говори нищо? Е, добре, ще го кажа другояче – Черталдо се намира на 40 км на югозапад от Флоренция. Сега oриентирахте ли се?  😀

_Certaldo 2_panorama
И що точно него? Ами, защото:
1/  Както повечето средновековни тоскански градчета, старият град, Черталдо Алто, е кацнал на хълма и е мноого живописен – както, ако го гледаш отдолу, така и след като се качиш на хълма и навлезеш в него. Едно типично, добре запазено средновековно градче е. Не напразно суперлативите за него са от рода на „едно малко средновековно съкровище на Тоскана“, „скрита перла на Тоскана“, „прелест“ и т.н.
2/ Туристите са по-скоро случайност и има реална „опасност“ човек сам и в тишина да се разходи по хилядолетните улички… Еех, ако можеха да говорят… 😉
3/ Черталдо е известен с това, че е родно място на един от класиците на италианската литература – поетът Джовани Бокачо (1313-1375г.) Подсказвам – едно от прочутите му произведения е „Декамерон“.
А! Ето го и него – самият синьор Бокачо  😉

_Certaldo 3_Boccaccio

Според историческите сведения, Бокачо е писал на „народен“ език. Да, но като имам предвид, че впоследствие тосканският диалект е станал официален литературен език на Италия, значи си е писал съвсем по литературному човекът  🙂

_Certaldo 1_casa Boccaccio

Историците казват, че детството си Бокачо прекарал във Флоренция, а когато станал на 13 г. семейството му се преместило в Неапол, защото баща му трябвало да поеме управлението на банката си в Наполи. (По онова време Неапол е бил в Неаполското кралство, защото Италия в сегашния й вид не е съществувала). По желание на баща си младият Джовани започнал да чиракува в банката, но скоро станало ясно, че банковото дело изобщо не му се удава.
Е, семейният съвет се събрал, помъдрували малко и се съгласили да го запишат като студент по църковно право в Studium di Napoli*, където той прилежно изкарал цели шест години. Но човекът определено си го влечала литературата.
Трябва да вметна, че тогава Неаполското кралство било в много добра кондиция и Негово величество крал Роберт Неаполски особено силно поощрявал и покровителствал развитието на архитектурата, изкуството и литературата.
Обаче, тъкмо по него време и на рагацото Бокачо му било крайно време да се влюби. Влюбил се, разбира се – то, те, италианците, са си влюбчиви „по подразбиране“ 😉 Аама той така здраво хлътнал, че увековечил възлюблената си в произведението си „Фиамета“, а и в други романси, които насъчинил за нея. Особено във „Филоколо“ /Filocolo/. Даже се смята, че „Филоколо“ е първият италиански роман, написан в проза, който се базира на много популярната по онова време история/приказка за „Florio e Biancifiore“ /Флорио и Белоцветка?/ 🙂
А „Фиамета“ на италиански означава „малко пламъче/увлечение/любов“, тъй като fiamm/a се превежда като „огън, пламък“ и преносно – „увлечение, плам, любов“.
И коя била таз’ фатална жена? Ооох, възможно най-неподходящата – кралската щерка Мария, която на всичкото отгоре била и омъжена! Мамма мия!
След някое време Джовани Бокачо се върнал във Флоренция, живял и писал там, станал приятел с Данте и Петрарка – знаете, и двамата са не по-малко известни италиански класици от ранния Ренесанс. После, по време на голямата чумна епидемия, покосила Европа по онова време, поживял и известно време в Равена.
Освен с писане се позанимавал и малко с политика, и накрая пак се върнал в родното си Черталдо, където завършил земния си път. И това, разбира се, е супер схематично описание на твърде интересния живот на Джовани Бокачо.

Подобно на много градове в Тоскана, Черталдо се състои от две части – старият град Черталдо Алто /горен/, която се намира горе на хълма:

_Certaldo 7

_Certaldo 6

А по-съвременната и не така атрактивна част Черталдо Бассо /долен/ е в подножието на хълма.

_Certaldo 10

И пак, както много градове в Италия, в частност и в Тоскана, корените на Черталдо се губят далеч назад във времето на древните римляни и дори още по-древните етруски.
Нещо повече, Черталдо е разположен точно на древния път Вия Франчиджена (Via Francigena), наричан също и Вия Ромеа Франчиджена (Via Romea Francigena), който е от Рим до Франция. Имената съответно  означават „Пътят, който отива до Франция“ или „Пътят от Рим, който отива до Франция“. Всъщност това не е съвсем така, тъй като този път, де факто, минавайки през цяла Франция е стигал чак до Кентърбъри в Англия /и през морето, естествено/.
През Средновековието Вия Франчиджена е продължавал да бъде много важен път, тъй като по него са идвали поклонници, желаещи да посетят гробовете на Светите апостоли Петър и Павел във Ватикана.

На мен винаги са ми интересни тъй наречените Чентро сторико, т.е. историческата част на съответния град. В случая това е Черталдо Алто.
Тъй като градчето е съвсеем-съвсем малко, всички важни сгради, както и къщата-музей на Джовани Бокачо, се намират на Вия Бокачо.

_Certaldo 11

Къщата била закупена и възстановена в началото на 18 век от…  маркиза Карлота Медичи 🙂  Ето, отново фамилия Медичи!… Хмм, поредно доказателство, че Медичите са били горещи ценители и покровители на архитектурата, изкуството и културата в Тоскана   >>>  кликни тук

_Certaldo 4_from casa Boccaccio

_Certaldo 5_from casa Boccaccio

Според мен, обаче, далеч по-забележително от къщата на Бокачо изглежда Палацо Преторио.
Първоначално той е бил резиденцията на флорентинските управителите – графовете Алберти от Прато. За тях се знае, че били една от феодалните фамилии в Тоскана, но се предполага, че са се преселили от Ломбардия.
Палацо Преторио /Palazzo Pretorio/ се намира в единия край на Вия Бокачо и има типичен средновековен вид, а фасадата му, с цял куп най-различни гербове по нея, е особено живописна. Вътре (четох после някъде) имало красиви стенописи от 13-16 век, но аз не съм ги видяла, понеже имаше някакво мероприятие и в момента не пускаха „чужди“. Е, друг път 😉

_Certaldo 9_Palazzo Pretorio

_Certaldo 15_Palazzo Pretorio

Църквата Санти Микеле е Якопо /Santi Michele e Jacopo/ е, естествено, средновековна и малка. Ама то пък и как да има по-голяма църква в толкова малко градче 🙂 Та, тя е в романски стил, много „изчистена“, т.е. не е пълна с великолепни фрески, както много други в Италия, но пък в нея има един „cenotaph“, т.е. празен гроб, в памет и чест на Джовани Бокачо. Тялото му, казват, било погребано някъде другаде.

_Certaldo 14

Непосредствено до нея е Museo d’ Arte Sacra открит през 2001 г. Това е един малък музей, който явно има идеята да бъде музей на изящните изкуства; експонатите му са малко картини, красиво изработени разпятия и разни други църковни неща, които нямам идея как се казват и за какво служат. Повечето са донесени тук от някои околни църкви.

Вероятно най-интересно би било да се посети Черталдо по време на някой фестивал, тъй като „черталдини“-те си устройват такива веселби от време на време, както и навсякъде в Италия. Примерно Mercantia Festival в края на юли, който се прави по средновековен обичай – освен улична търговия и представяне на разни занаятчийски произведения, се изнасят и улични театрални представления, песни и танци, ядене и пиене на корем… С една дума: ФЕСТА! /festa = празник/
Или пък по време на музикалния фестивал Certaldo Sotto le Stelle /т.е. „Черталдо под звездите“/ – през септември, който вече си е чиста проба съвременен музикален купон  🙂

_Certaldo 12

_Certaldo 8

_Certaldo 13

Отново казвам, че това е едно много малко и много очарователно градче, до което може да се стигне по два начина: с кола или с обществен транспорт.
Всъщност споменатата вече няколко пъти Вия Бокачо е единствената улица от само три-четирите улици на градчето, която го пресича от единия до другия му край и е „главна“. За да се ориентирате за размерите на града – дължината й е около 200 м 🙂
Ако сте с кола, в подножието на Черталдо Алто има  паркинг, където можете да оставите колата си и пеша за около десетина минутки да стигнете в града. Не че не може и с кола да отидете вътре, но там е толкова тясно, че няма смисъл да се бутате зорлем сред колите на местните. Които, впрочем (колите) не са толкова много по улиците, както на други места. Бонус на тази разходка са чудесните гледки към тосканската провинция, които се разкриват от едната ви страна (от другата е хълма, по който вървите).
Ако пристигнете в Черталдо с влака (линията Флоренция – Сиена), слизате на гарата и тръгвате по улицата, която е перпендикулярна на предгаровата пиаца. Само след около 200м улицата излиза на Т-образно кръстовище, точно пред входа на фуникуляра за Черталдо Алто. Самото пътуване с фуникуляра трае две минутки и струва 1,50 евро за двупосочен билет. Точно на това Т-кръстовище е и главната пиаца на града, която се казва… ееми, Бокачо, естествено! 😀
Накрая, горещо препоръчвам преди да си тръгнете от Черталдо Алто да седнете да хапнете нещо, любувайки се на гледките, които се разкриват отгоре. Един вкусен обед, примерно в рИсторантето „Кухнята на Джузепина“ /Cucina Giuseppina/, а после по едно кафенце на терасата пред хотела Алберго ил кастелло /Albergo Il Castello/. Примерно де.
Ама, какво, тръгвате ли вече?!  😉

* средновековният университет в Неапол